„НАСТАНЕТ СРОК, НЕ СРАЗУ, НЕ СЕЙЧАС...”
Анатолий Сергеевич Штейгер (1907-1944 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЩЕ ДОЙДЕ ВРЕМЕ, НЕ СЕГА, СЛЕД НАС
Ще дойде време (не сега, след нас,
не утре, не и другата неделя),
но той, уви, ще дойде този час –
сред черна нощ в самотната постеля
ще видиш без украса и без страст
живота – в истинските му предели...
Ударения
ЩЕ ДОЙДЕ ВРЕМЕ, НЕ СЕГА, СЛЕД НАС
Ште до́йде вре́ме (не́ сега́, след на́с,
не у́тре, не и дру́гата неде́ля),
но то́й, уви́, ште до́йде то́зи ча́с –
сред че́рна но́шт в само́тната посте́ля
ште ви́диш без укра́са и без стра́ст
живо́та – в и́стинските му преде́ли...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Анатолий Штейгер
НАСТАНЕТ СРОК, НЕ СРАЗУ, НЕ СЕЙЧАС...
Настанет срок (не сразу, не сейчас,
Не завтра, не на будущей неделе),
Но он, увы, настанет этот час, –
И ты вдруг сядешь ночью на постели
И правду всю увидишь без прикрас,
И жизнь – какой она, на самом деле…
1935 г.
---------------
Руският и швейцарски поет Анатоли Щейгер (Анатолий Сергеевич Штейгер) е роден на 7/20 юли 1907 г. в с. Николаевка, Киевска губерния, сега Черкаска област. През 1920 г. емигрира със семейството си в Константинопол, след това живее в Чехословакия и Франция, а от 1931 г. в Швейцария. Пише стихове, лирични миниатюри и антинацистки памфлети. Основни мотиви в поезията му са самотата, носталгията, уязвимостта на света, предчувствието за смърт. Автор е на стихосбирките „Этот день” (1928 г.), „Эта жизнь” (1931 г.), „Неблагодарность” (1936 г.) и издадения след смъртта му сборник „Дважды два – четыре” (1950 г.). Умира на 24 октомври 1944 г. в швейцарското курортно градче Лейзан.